Двамата с Ан бяхме прекарали 48 часа в Истанбул. Новаци в страната, решихме да се възползваме максимално от нея. Посетихме Ая София, надвиснахме над цветната плочка и хапнахме малко кофта. Независимо от Ан, имах и тайна мисия. Исках килим.
Смятам се за добър купувач. Освен това съм безмилостен и съм пестелив. Следователно (според мен така или иначе) бих се върнал, победител, гордият собственик на нов (за мен) килим килим. Би било перфектно и би било сравнително евтино. Наистина не знам нищо за килимите извън самите основи. Не бих могъл да ти кажа разликата между анатолийски vs. килим Сумак. Аз обаче знам какво харесвам.
Първата сутрин, аз и експертно се препънахме покрай стандартните ястреби и в сърцето на пазара. Намерихме нашата дестинация, щанд, препоръчан от случаен блог. Бяхме психически подготвени и разбрахме обичая. Ще ни покажат някакви килимчета, ще пием много чай, но няма да има натиск да купуваме.
Нашата стратегия? Не реагирайте и не проявявайте интерес към килимите. Плавно отпиваме нашите напитки и задаваме нестандартни въпроси. Имахме дори кодова фраза. Видът на фразата, която ви измъква от нелепи ситуации и изпраща умишлено съобщение, за което само вие и вашият партньор, който се занимавате, имате ключ. В нашия случай фразата сигнализираше, че обичаме въпросния килим, но в никакъв случай няма да признаем, че наистина сме заинтересовани.
Но тогава дойдоха същинските килими. Стотици черги. Часове килими. Килимчетата танцуваха Дисни Фантазия, само за нас. Отне много време, за да намерим такъв, който двамата (тайно) обичахме и беше с правилните измерения. По времето, когато магическата фраза беше изречена, и двамата бяхме уморени. Искахме слънчева светлина. И поради целия чай, ние наистина, наистина трябваше да пикаем.
Останахме силни, придържайки се към цената си. И от своя страна те опитаха всичко, за да запечатат сделката. По някое време техният продавач (който неведнъж е наричан турците Джордж Клуни от колегите си) постави главата му с луксозните си ключалки на коляното ми, окъса миглите си и ми каза, че е тук само за да ме направи щастлив. Какво друго можеше да направи, за да гарантира, че се прибрах с красив килим?
Това, което се чувстваше като часове по-късно, стигнахме до безизходица в преговорите и си тръгнахме. Ен може би малко ме е ядосала, че съм толкова упорита.
На следващия ден, като имаме още килим и часовника, който тичаше, се отправихме обратно към пазара. Тогава всъщност направихме изкуствената разходка. Вие знаете този. Където се преструвате, че просто сте се разхождали и се „случили“ на техния щанд. Това е направо от Наръчник за пазаруване на капитан.
И така започна втори кръг. След като се държаха трудно за това, което се чувстваше като вечността, накрая се обадиха на мениджър. Той беше бизнес тип в костюм и донякъде като разочарован чичо. Той ни каза, с строго лице, че са поевтиняли. Сега, като културна любезност, беше наш ред да излезе с цената. Това беше учтивото нещо.
Когато най-накрая се стиснахме, за да подпишем сделката, мениджърът изчезна (след смислен поглед към служителите си, който каза „и така го правите момчета…“) по-бързо, отколкото бих могъл да кажа баклава.
И така, какво да взема от всичко това? Когато купувате килим (или нещо друго за този въпрос) в чужда държава, знайте, че правят това много по-дълго от вас. И докато идвате подготвени с гръбначен стълб, те също имат своите методи да ви накарат да купите. Кой знае кога ще се закопчавате - кога сте преуморени или кога те ласкаят - или се чувстват виновни - вие в покупката. Това е тяхна работа и това как прекарва прехраната си. Шансовете са много добри, че никога няма да откриете къде е тази линия и каква е „правилната цена“ за това, което купувате.
Крайният резултат е, че имаме килим, който наистина ни харесва. Това е страхотен сувенир от нашето пътуване и ние бяхме достатъчно удобни с цената (около 375 долара, ако умирате от любопитство). Отвъд това, нямам идея дали е било сделка или дори турска по този въпрос. Честно казано, вече не ми пука.
Обичам симетрията на резолюцията на Нова година, но ми е трудно да я накарам да работи. Така през последните няколко години започнах различна традиция за Нова година: споделям целите и намеренията си за предстоящата година, заедно с това, което най-много ме вълнува през следващата година.
Лора Шокер
6 януари 2020 г.