През 1880 г. английските дизайнери като Джон Ръскин, Уилям Морис и Филип Уеб започват движението за изкуства и занаяти, което празнува прости, ръчно изработени форми, използвайки естествени материали. Вдъхновени от движението, братята от Калифорния Чарлз Съмър Грийн и Хенри Матер Грийн приложиха дисциплината към архитектурата, за да ни донесат Майстора.
Името „Майстор на занаяти“ всъщност е заглавието на популярно списание, публикувано от мебелния дизайнер, Густав Стили в началото на 1900 г. Истински занаятчийски дом придържа оригиналните планове, изложени в списанието. Разбира се с течение на времето хората са взели свободи и стилът се е развил. Сега идеята за занаятчийска къща е по-слабо дефинирана, но все пак включва една или много от тези отличителни характеристики:
• Сайдинг от дърво, камък или мазилка
• Нисък скатен покрив
• Широки стрехи с триъгълни скоби
• Изложени покривни греди
• Веранда с дебели квадратни или кръгли колони
• Опори за каменни веранди
• Външен комин, изработен с камък
• Отворени етажни планове; няколко коридора
