Връщам се в Делхи, макар и временно, след като яхнах колелото на корпоративния хамстер за малко повече от 12 години. През тези години разделих времето си между Делхи, Дубай и накрая Сингапур, работещ в морската индустрия като търговец на петролни товари. Реших да си взема една почивна година миналата година; тя съвпадна чудесно със сватбата на сестра ми и беше абсолютно удоволствие да се върна у дома със семейството си за продължителен период от време.
Винаги съм искал пространство, всяко пространство, стая, цял апартамент, къща да са като отражение на себе си. Място, на което се връщам след дълъг ден; У дома.
Бях обсебен от тъмни цветни стени, първоначално исках черно, но се настаних на много богат въглен. Майка ми щеше да ми изпрати образци на боя, когато бях в Сингапур, не беше лесно да се сдобиете с правилно сиво (това е цвят, който не се използва често в Индия), някои изглеждаха твърде сини, а някои изглеждаха твърде зелени. Накрая трябваше да летя надолу през дълъг уикенд и заедно със семейния художник измислихме какви цветове стените ми в момента.
Последните месеци прекарах в Сингапур, търсейки мебели, всъщност нямах план, но знаех, че не искам да отида по искрения начин на хотелската стая.
Моята телевизионна скамейка е от магазин в Сингапур, наречен d-Bodhi, който е специализиран в мебели, изработени от рециклирана дървесина за лодка.
Внушителното бюро за стихотворения в бяло е от Марина в Делхи, магазин, който често посещавах в Дубай; Исках бял елемент, който да изведе сивото на стените.
Изкуството на стената над бюрото е от индийски художник, наречен Шишир Бхат, поставен в рамка, за да добави нужния цвят на поп.
Диванът е от Бали и е разговорно известен като Чибутат. В момента съм на оградата, където става въпрос за дивана. Преместих го в стаята си под прозореца от дневната от долния етаж и не съм напълно продаден с идеята да е там. Търся голям стол за дядо крило, който да заеме мястото си под прозореца, подова лампа, осман и др., За да завърши кътът за четене! 🙂
Боядисаната стойка, на която се намира дивана, е от Тибет, аз я взех в магазин за антики в Сингапур.
Дограмата на прозорците е продукт на свръх ревност за мен, когато набързо избрах прашно твърдо розово и крайният продукт в крайна сметка завладя стаята и очите ми! Трябваше да спасим положението на ослепените баластици, като въведохме мрачно бяло и сиво мароканско джал-иш. Нямах сърце да изхвърля цялото партида розови щори, искрящи нови и всякакви, така че това може би беше най-добрият път напред.
О, и споделям пространството си с моята малка котка, Сникърс, която е пътувала с мен от Дубай до Сингапур до най-накрая Делхи.
