Смешно е как понякога една фраза може да промени значението си, докато променяте мнението си. Тоест, нейната дефиниция и значение остават същите и изведнъж осъзнавате това ти си този, който е дошъл, за да го разбере по-добре. Такъв беше случаят наскоро, когато ми напомни френски термин, който научих и смятах, че го разбирам отдавна: Джоли лайд. Технически се превежда на тромаво „доста грозно“, но всъщност става дума за елегантност и зрялост, необходими за намирането на красотата в уникалното.
Лесно е да обичаш хубави неща; те са просто толкова удобни за гледане По-трудно, но все по-удовлетворяващо е удоволствието, което идва от оценяването на нещо наистина отличително.
Инстинктивно вече разбираме това. И тук, на този сайт, ние ви предлагаме много възможности да пиете по хубави стаи - можете да превъртате от едно до следващо с часове. И кои стаи са тези, които ви карат да направите пауза, да погледнете втори път и да си спомните? Онези, които не бяха симетрични, онези, където нещо беше малко.
Нещата, към които ние гравитираме, неща, които задържат вниманието ни, винаги имат аспект на ексцентричност. Французите може би са измислили термин за това, но и много други култури разбират това понятие. Когато говорим за женската красота - както често се случва при обсъждането на „хубаво“ - бих казал най-близкото, което сме дошли на английски език е, когато описваме една жена като „красива“. Не се появява обида или инсинуация Маниш. Точно обратното. Струва ми се в знак на уважение, признание, че тя има нещо отвъд това, че е просто хубава, че тя притежава мощно и царствено качество, което, тъй като е също толкова уникално, е невъзможно да се опише по друг начин.
Може би бихме могли да отнесем тази идея като баланс или по-скоро разклатеното, „ще изпадна ли или няма да изпадна от тази йога поза“, усещайки, че балансът се стреми да коригира. Точно както огъването на тези мускули е полезно за нашите тела, противодействието на твърде много от нещо с не съвсем достатъчно на нещо друго е добро за нашия мозък. Това ни кара да забележим, а не безмислено консумиране на изображение след изображение, идея след идея и да се потопим в розовата, пухкава тънкост.
Защото в крайна сметка хубавото е просто доста, но красиво, елегантно, уникално, стилно, готино и бляскаво са в изобилие по-интересни и необходими.
