Ние независимо избираме тези продукти - ако купувате от някоя от нашите връзки, може да спечелим комисионна.
След прилив на адреналин от закупуването на къща, началото на обновяването ни беше антиклиматично. Реших, че си струва да отделим малко време, за да поговорим за нашето бавно начало, защото смятам, че е полезно да сте запознати с този аспект на обновяването на дома, в името на вашето психологическо здраве и очаквания.
Затворихме се в новата ни къща на 30 април миналата година и не завършихме събарянето до края на август. Три месеца? Какво се случваше там?
Да видим. Първо завършихме финансирането си с банката и уредихме подробности за това как ще бъде изплатен заемът ни за реновиране, дори и след като затворихме къщата. Имаше семейна сватба, дълго планирана ваканция, блиц от редактиране на ръкописа на новата ми книга, старателни решения относно окончателните планове на къщата и някакво предварително първоначално разрушаване, преди наистина да разберем колко време ще отнеме.
Справяхме се
всичко на събарянето, за да спестим пари. Това не беше само малък проект за баня - беше цяла къща и повечето от мазилката и стругът трябваше да бъдат изкормени. Това беше невероятно завладяващо и отнемащо време - много повече, отколкото очаквах.Финансирането ни проработи така, че да може да останем в наемния си дом, докато не приключи реновирането на новата ни къща. Това беше щастливото, тъй като къщата беше неподходяща през по-голямата част от времето, когато работихме по нея, а проектът започна бавно и просто продължи и напред, и На…
Смятам обаче, че най-голямата причина в началото нещата вървяха бавно, че всяко решение е трудно; бяхме толкова неопитни. Всичко се чувстваше изпълнено и чисто ново. Как бихме съборили мазилката? Колко работа трябваше да свършим по етажите? Кой щеше да купи и отнеме старите кухненски шкафове? На заден план това изглежда просто, но в момента всяко решение се чувстваше ново и предизвикателно.
Това беше бавен старт, с голям боклукър, паркиран пред къщата ни, но в края на краищата стигнахме. Просто се чувствах като еони, преди да видим нещо конкретно.