Всеки път, когато ме попитат как се научавате да вземате добри решения за интериорен дизайн, как да се доверите на себе си или как просто да имате стил, казвам едно и също нещо. Започнете с копирането. Нямам предвид вида копиране, където сте изневерили в гимназията, като погледнете отговорите на някой друг. Имам предвид вида на копиращите хора в художественото училище, където прекарват първите няколко години, научавайки се да гледат страхотно изкуство и да го копират с молив и четка.
Най-старият начин да тренирате творческите си инстинкти е да вземете нещо, което обичате и да се опитате да го повторите сами. Независимо дали се учи музика, готвене или дизайн, ако се опитате да копирате това, което обичате, ще научите. И тогава в крайна сметка започвате да добавяте собствена интерпретация, свой собствен наклон, собствен глас.
Спомням си един от семенните моменти в моята дизайнерска кариера. Преди години исках да имам спалня с приключенски и цветни чаршафи - точно както видях в снимка на лайфстайл каталога на Фирмен магазин. Не знаейки защо леглото на снимката изглежда толкова страхотно, реших да купя всички чаршафи на снимката на вяра и да ги сглобя за себе си.
Когато чаршафите пристигнаха, се мъчих да копирам леглото на снимката, но в борбата започнах да го „разбирам”. Тогава започнах да имам истинско интуитивно усещане за случващото се там, което остана при мен и ми даде истинска смелост при смесване и съвпадение легла. И стана забавно.
И така, подстригване до този изминал месец. Гледах новата си кухня и усещах, че след тежката работа, която е влязла в нея, липсваше убеденост. Беше скучно. Исках да отида по-далеч.
Снимките по-долу тук направих снощи и, както виждате, добре се справих, но все още не съм напълно там. Какво липсва? Гледах снимките тази вечер и моята кухня и се опитвам да ги разбера.
Когато го направя, ще го натисна още малко, опитвайки се да уловя смелото усещане в тази картина и да науча нова стъпка едновременно.
послепис разбира се, може да се окаже, че снимките им са просто по-добри от моите. Черното им е толкова наситено и прекрасно с естествена светлина, а моето умира под халогенните крушки. 🙂