През годините колата ми не беше само моята возия, а офисът ми, моята съблекалня, дори мястото, където хванах дрямка. Харесва ни или не, голяма част от живота ни се случва, докато стигаме до мястото, където трябва да отидем. Но има нещо друго, което правим в колите си, за което никога не говорим: плачем.
Животът в града оставя безценни малко частни пространства; ако споделяте дом и работно пространство, рядко е да сте наистина сами. Автомобил, с чувството си за шушулка, може да бъде убежище. Затваряйки вратата след особено труден ден или разочароваща среща, колата може да се почувства като убежище, пространство, където най-накрая можете да издишате и да спуснете охраната си все така леко. Понякога това мъничко освобождаване е всичко необходимо, за да започнат да текат сълзите. Към това добавете и медитативния характер на шофиране и особено трогателна песен по радиото, и се учудвам, че го правя навсякъде с непокътната ми талисман.
И аз не съм единственият. Наскоро се измъкнах заедно с красива, тъжна жена на кръстовище. Може би съм сбъркал изражението на лицето й за спокойствие, докато чакаше на червена светлина, с изключение на тлъстите сълзи, които се стичаха по нейния стоически профил и капеха от брадичката. Изглеждаше мирна, почти щастлива и толкова завладяваща, че не можех да откъсна поглед. Не забеляза как я наблюдавам и когато светлината се промени, потегли по пътя си.
Кой знае защо в този ден беше толкова плачевна? Може би тя получи лоши новини или може би просто се възползва от някакво скъпоценно уединение пътуване от препълнен офис до хаотичен дом - изчистване на напрежение, за да се подготвим за следващата фаза на нейния ден. Виждането на нейната лична емоция, толкова сурова и открита, е образ, който никога няма да забравя. Всъщност мисленето за това сега ме мъгли. Напомня ми, че понякога най-добрият начин да се справя с натиска на живота е да не се разсейвам с повече дейности, както е навикът ми, а всъщност изобщо да не правя нищо. Само тогава мога да намеря менталното пространство за справяне с натрупаните емоции, да изчистя палубите и да се освежа с добър вик. Но само ако успея да намеря някъде да го направя.
