Тя видя дивана на края на 60-те години, който седеше там в местния магазин за икономии, покрит в жълт сатенен плат с цветя от Пейсли, който веднага счете за „много не готино“. И все пак нещо за стила й говори като „здравей приказно“ (думите й, не моите). Диванът се прибираше вкъщи с нея с преобразяване на префабрикуването...
Андреа се зае с дръзката задача да пренастрои своята находчива находка в магазина в модерна сива неутрална материя (избрана още преди да намери самия диван), като се включи в помощ на съсед, който знае умения за шиене, за да се възползва от грима на възглавницата, превръщайки състарената кушетка в красиво съвременно обзавеждане.
По пътя на демонтирането на винтидж дивана тя научи няколко урока за проектите за пренастройка:
Забравих да снимам възглавничките, докато се шият. Не са перфектни... Шиех тръбите... Знам, талантлив съм. Мисля, че може би щях да ги свърша от професионалист, ако някога отново пренаградих нещо. Наистина е трудно да оформите ъглите перфектно. Реквизит за хора, които могат да шият на стотинка.