Като продуктите, които избрахме? Само FYI, може да печелим пари от връзките на тази страница.
Когато съпругът ми и аз се оженихме, си купихме дом в Денвър - викторианец, който е построен през 1903 г. и седяхме на живописна улица с дървета. Трябваше много работа, но ние бяхме готови за предизвикателството.
"Оправянето на стара къща заедно звучи романтично", каза приятел.
Но баща ми каза: „Надявам се да сте виждали Ямата на парите. "
Имах и си спомних, че във филма обновяването отнема много повече време от очакваното и почти разкъсва двойката, но все пак се чувствах оптимистично. Плюс това ми хареса сцената, в която Том Ханкс пада през дупка в пода, скрита от голям ориенталски килим, и се вкарва в посочената дупка с часове. Оправянето на стара къща може да бъде смешно! Просто трябваше да го погледнеш правилно.
Най-непосредственият ни проблем беше, че в горния майсторски апартамент липсват някои основни неща - като стени. Банята, която имаше стъклен душ, беше изцяло изложена на коридора и стената, покрита с прозорци. По принцип беше възможно едновременно да шампонирате косата си, да поздравите някого, който се качи по стълбите, и да кимнете здравей на съседите на следващата врата. Не бяхме сигурни дали бившите собственици са безплатни духове или им е изчерпало средства за довършване на обновяването, но не сме ги харесвали. Искахме стени.
Решихме, че поправките ще може би отнеме шест месеца. Две години и половина по-късно току-що завършихме банята. И останалите проекти се трупаха.
С любезното съдействие на Джули Вик.
Бяхме наели приятел, който да реновира тази баня, но поехме останалата част от ремонта. И никога не е било лесно. На пръв поглед проста подова фиксация разкри седем допълнителни слоя подова настилка (малко дърво, някои плочки, повечето залепени заедно) и ъглите и стрехите, които имаха такъв страхотен характер, се оказаха кошмар за кал и боя и отрежете.
Едно нещо, на което току-що омъженият ни живот се оказа кратък беше времето. Съчетавайки живота си бяхме удвоили количеството на приятелите и семейството, което имахме, а проектът за къща се превърна в друга връзка, за да се опитаме да се впишем в нощта и почивните дни след работа. Обсъждахме да наемаме повече от работата, но финансово има смисъл да се справим сами.
Линиите на вина в нашите личности също започнаха да се показват. Бих започнал да се опитвам да боядисам стена, като внимателно ограждам периметъра, но след това бързо бих загубил търпение и започнах да шамарам боя случайно в усилието си просто да го направя. Съпругът ми, от друга страна, прекарваше часове в усъвършенстване и възпроизвеждане на сложната работа, за да запази историческия чар.
Четири години от всички ремонти имахме бебе и ново определение за липса на време. Симпатичните стари стаи станаха претрупани с отскочи и играчки и цялото очарование в света не можеше да компенсира нарязания план на етажа. За щастие, кварталът ни беше станал само по-популярен и по времето, когато бяхме готови да се преместим, къщата изглеждаше така, че ще бъде лесно да се продаде. Докато подготвихме къщата за пазара, съпругът ми изпадна по-силно. „Остава толкова много да се направи“, каза той.
Баща ми каза: „Надявам се да сте видели The Pit Pit“.
"Не е нужно да го правим всичко!" Контрирах: „Оставете нещо за купувачите.“
"Но купувачите ще разберат, че това е стара къща, която се разпада!" той каза.
Бяхме прекроили целия основен апартамент, задния двор и калницата; замени повечето уреди и боядисва почти всяка стена, но винаги имаше повече неща за подобряване: напукани прозорци, липсващи плочки, грозни тела. Бих могъл да разгледам къщата и да видя всичко, което бяхме направили, но съпругът ми видя списъка с всичко останало.
За да бъдем справедливи, той беше и този, който вършеше по-голямата част от работата. Небрежните ми умения за боядисване и страхът от циркулярния трион не ме направиха най-добрият ремонтник, а закупуването на горна фиксатор не ме превърна магически в такъв.
Най-накрая изброихме къщата и след множество оферти тя беше по договор в рамките на една седмица. Съпругът ми продължи да се занимава с малки проекти, неспособен да пусне да усъвършенства нещата до деня, в който се изнесохме и можех да дишаме малко по-лесно.
Не съжалявам напълно, че си купих стара къща. Ако не го бяхме направили, част от мен щеше да се зачуди как е, а съпругът ми казва, че има желание да притежава стара къща извън системата му. Може би, след като се пенсионираме и имаме повече време, ще предприемем друг проект, но засега взехме лесния изход.
Миналата година се преместихме в новопостроен дом.
