Като продуктите, които избрахме? Само FYI, може да печелим пари от връзките на тази страница.
„Не беше невъзможно да не бъде развълнуван от гледката на синовете й, които вървят зад ковчега й, и плика с надпис„ Мумия “сред цветята.“
Неделя, 31 август 1997 г. В деня, в който светът се събуди, за да открие, че принцеса Даяна е загинала в автомобилна катастрофа. Когато повечето хора за първи път се опитваха да погълнат новините, аз стоях вътре в тунела в Париж, където се беше случило.
Преди часове бях на легло след късна смяна в информационната агенция Press Association, където бях репортер. Беше тиха нощ, сега това се промени драстично. "Трябва да вземеш Париж", изрева моят редактор на новини. „Има катастрофа с автомобил. Даяна е ранена. Доди ал Файед е мъртъв. "
Шокиран, резервирах първия полет до Париж в зори. Не мога да се преструвам, че не се чувствах развълнуван, тъй като се подготвих да продължа по такава огромна история. Цялото лято Даяна беше на първите страници, докато романсът й с Доди играеше за камерите. Всеки ден сякаш се стигаше до някакъв кулминационен момент. Сега това.
Около 4:20 сутринта избухна новината, че Даяна е починала. Именно ПА обяви смъртта си първа, преди официалното потвърждение. Те имаха отличен източник и не можеха да устоят на зачерпването на останалия свят.
Самолетът до Париж беше препълнен с журналисти. Дори и най-опитният от тях изглеждаше толкова шокиран, колкото и аз. Вече бяхме чули съобщения, че колата е преследвана от фотографи. Освен шок от смъртта на Даяна, не бяхме сигурни какъв прием ще получим.
На земята хванах такси направо до мястото на катастрофата. Беше около 8 сутринта, когато стигнах до тунела Алма, близо до Айфеловата кула. Очаквах, че все пак ще бъде обвързан. Но останките на мерцедеса бяха преместени и трафикът вече минаваше от едната страна.
Хората бяха толкова любопитни, че влизаха вътре, за да видят. Успях да вляза, преди полицията да го затвори. Единственият знак бе вдлъбнатина в дъното на 13-тия бетонен стълб, където колата се бе разбила и леко причудливата гледка на букет цветя, останали в почит.
Дори след затварянето на тунела хората продължават да пристигат, за да се приближат възможно най-много. Говорих с много от тях, за да получа реакцията им. Имаше сълзи и някакъв гняв - при принц Чарлз, по медиите - но най-вече те говориха за техния шок и скръб за двамата й малки синове.
Тунелът се беше отворил напълно и друг репортер и аз наехме такси, за да ни прекараме. С толкова много изчистено беше трудно да си представим какво се е случило предната вечер.
В късния следобед моят редактор на новини ми каза да отида в болницата Pitié Salpêtrière, където медиците се биха, за да спасят живота на Даяна. Принц Чарлз и сестрите й бяха пристигнали, за да отнесат тялото си у дома.
Малка група журналисти бяха позволени да гледат от кулоарите въз основа на това, че споделиха подробностите, които видяха. Скъпо бих обичал да бъда сред тях, но вместо това се присъединих към тълпите хора на улицата навън. В късния следобед беше изгонен катафалка, ковчегът покрит с кралски стандарт.
Имаше слаб пулс от аплодисменти като знак на уважение, но повечето хора стояха мълчаливо. Цял ден слушах реакции на други хора, като репортер. Сега се почувствах тъжен, когато окончателността на смъртта на Даяна започна да потъва.
На следващия ден документите бяха пълни със снимки от тъжното прибиране вкъщи. Историята се върна в Лондон и огромното изливане на мъка.
След ден-два ми се обадиха след време, за да помогна да покрия погребението. Все още бях в режим на репортер, но като повечето хора, беше невъзможно да не бъда сълзи от страна на гледката на синовете й, които вървят зад ковчега й, и плика с думата „Мумия“ сред цветя. Едва сега те разкриха колко трудно беше това за тях.
(Изображения: Гети, Джаки Браун)
От: Добро домакинство Великобритания