Проектирането на детската стая на дъщеря ни беше труд на любовта и частта, на която най-много ни се радваше, когато я създавахме, мислеше за прерастването на Колет в нея. Макар да ми се иска да мога да я задържа за малко завинаги, искахме да се уверим, че ще бъде така сладък и забавен за нея като пеленаче, но ние също искахме да премине с нея, когато тя стане а дете.
Основната ни пречка за проектирането на детската й стая беше пространството. Ние живеем в Сан Франциско, което означава малки стаи и тесни квартали. Трябваше да гарантираме, че детската количка на Колет и всички останали мебели ще се поберат удобно в стаята, дори когато имаме приятели и семейно посещение, тъй като е двойно като нашата стая за гости. Смятахме се за умна по отношение на пространството и накарахме нещата да играят двойно задължение, като да използваме нейния скрин като маса за преобличане и да избираме любовна седалка, която се сгъва в леглото.
В цялата стая има много ръчно изработени предмети. За нашата сватба създадох флорална хартиена стена и пренаредих цветята за мобилния над яслите. Одеалата за яслите и много от възглавниците са от магазина на децата ми, котва и украса. Над нейната съблекалня намерихме старо огледало в кошче за отстъпки, което с няколко слоя боя беше върнато към живот и то работи чудесно в пространството